Категории

Продукти за баня

Лекарство против северния вятър- Откъс

 

 

ЛЕКАРСТВО ПРОТИВ СЕВЕРНИЯ ВЯТЪР

 

 

Даниел Глатауер

 

 

Първа глава

 

 

 

15 януари

 

Относно: Отказ от абонамент

 

Бих искала да прекратя абонамента си. Може ли да го направя по този начин? С уважение, Е. Ротнер.

 

 

18 дни по-късно

 

Относно: Отказ от абонамент

 

Искам да спрете абонамента ми. Възможно ли е да стане по имейла? Моля за бърз отговор.

Поздрави, Е. Ротнер.

 

 

33 дни по-късно

 

Относно: Отказ от абонамент

 

Уважаеми дами и господа от издателство „Лайк“, как да тълкувам факта, че упорито пренебрегвате опитите ми да прекратя абонамента си? Нима ще продължите да ми изпращате нови броеве на вашето все по-лошо списание? В такъв случай съм длъжна да ви съобщя, че повече няма да плащам за него!

С най-добри пожелания, Е. Ротнер.

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

Изпращате писмата си на грешен адрес. Аз съм частно лице. Имейлът ми завършва на лайке.ком, a търсеният от вас е лайк.ком. Вече за трети път получавам подобна молба. Явно списанието наистина е станало много скучно.

 

 

Пет минути по-късно

 

RE:

О, моля да ме извините! И благодаря за обяснението. Поздрави, Е.Р.

 

 

Девет месеца по-късно

Относно: (празно)

Еми Ротнер ви желае весела Коледа и честита Нова година.

 

 

Две минути по-късно

 

Отговор:

Здравейте, Еми Ротнер! Изобщо не се познаваме, но все пак ви благодаря за сърдечния и изключително оригинален групов имейл! Обожавам такива имейли, особено когато са предназначени за група, към която не принадлежа. Приятелски поздрави, Лео Лайке.

 

 

18 минути по-късно

RE:

Уважаеми г-н Лайке, съжалявам за писмения тормоз. Автоматично сте попаднали в списъка ми със служебни контакти, след като погрешка ви изпратих писмо преди няколко месеца. Веднага ще ви изтрия.

P.S. Ако ви хрумва по-оригинален начин да пожелаете на някого „весела Коледа и честита Нова година“, моля, споделете го с мен. А дотогава – весела Коледа и честита Нова година! Е. Ротнер.

 

 

 

 

Шест минути по-късно

 

Отговор:

Желая ви приятно изкарване на празниците. Сигурен съм, че следващата година ще бъде от осемдесетте най-добри в живота ви. А ако междувременно се абонирате за лоши дни, не се колебайте да прекратите погрешка абонамента си при мен. Лео Лайке.

 

 

Три минути по-късно

RE:

Впечатлена съм! Сърдечни поздрави, Е.Р.

 

 

38 дни по-късно

 

 

Относно: Нито евро повече!

Уважаемо ръководство на „Лайк“, вече многократно заявих отказа си от вашето списание – три пъти в писмен вид и два пъти по телефона (разговарях с госпожа Хан). Ако продължите да ми изпращате изданието, ще приема, че го правите за лично удоволствие. Смятам да запазя платежното нареждане на стойност 186 евро като спомен от издателство „Лайк“, когато най-после спра да получавам списанието. Не разчитайте обаче, че ще ви платя и едно евро. С уважение, Е. Ротнер.

 

 

Два часа по-късно

 

Отговор:

Госпожо Ротнер, нарочно ли го правите? Или наистина сте се абонирали за лоши дни? Поздрави, Лео Лайке.

 

 

15 минути по-късно

RE:

Уважаеми г-н Лайке, чувствам се безкрайно неловко. За съжаление не мога да се избавя от една хронична грешка. Когато ми се налага да пиша бързо и натискам клавиша на буквата „к“, винаги добавям едно „е“ след нея. Причината е прозаична – средните пръсти на ръцете ми воюват върху клавиатурата. Левият по никакъв начин не отстъпва на десния. По рождение съм левичарка, но в училище трябваше да променя навиците си. Затова до ден-днешен лявата ръка не иска да ми прости. Средният ѝ пръст ми отмъщава и винаги добавя по едно „е“, след като този на дясната е въвел „к“. Простете за безпокойството, (вероятно) няма да се повтори. Приятна вечер, Е. Ротнер.

 

 

Четири минути по-късно

 

Отговор:

Уважаема г-жо Ротнер, може ли да ви задам един въпрос? И още един: колко време ви отне да напишете имейла за „к-е“ грешката? Сърдечни поздрави, Лео Лайке.

 

 

Три минути по-късно

RE:

Отговарям ви с два въпроса. Вие как смятате? И защо питате?

 

 

Осем минути по-късно

 

Отговор:

Според мен не повече от двайсет секунди. Поздравления – за толкова кратко време сте успели да напишете безупречно съобщение. Накарахте ме да се усмихна. Уверявам ви, че никой друг няма да го постигне тази вечер. Отговорът на втория въпрос е, че в момента се занимавам професионално с езика на имейлите. Позволете ми отново да попитам – не повече от двайсет секунди, нали?

 

 

Три минути по-късно

RE:

Така значи, занимавате се професионално с имейли. Звучи интересно, но, от друга страна, започвам да се чувствам като опитно зайче. Както и да е. Между другото имате ли собствена интернет страница? Ако не, искате ли да си направите? Ако да, не желаете ли тя да изглежда по-добре? Моята работа е свързана с изготвянето на уеб страници. (До момента изминаха точно десет секунди. Нарочно засякох времето, но пък служебните разговори винаги протичат бързо.)

За съжаление обаче не бяхте прав относно моя банален имейл за „к-е“ грешката. За добро или лошо той отне цели три минути от живота ми. Все пак ме интересува следното: защо решихте, че съм го съчинила само за двайсет секунди? И преди да ви оставя окончателно на мира (освен ако от издателство „Лайк“ не ми изпратят поредното платежно нареждане), нека ви попитам друго. В предишното си писмо пишете: „Може ли да ви задам един въпрос? И още един: колко време...“ и т.н. Аз също имам два въпроса. Първо, колко време ви отне да измислите тази шега? И, второ, такова ли е чувството ви за хумор?

 

 

Час и половина по-късно

 

Отговор:

Скъпа непозната г-жо Ротнер, ще ви отговоря утре. Сега смятам да изключа компютъра. Хубава вечер или лека нощ, според случая. Лео Лайке.

 

 

Четири дни по-късно

 

Относно: Въпроси без отговор

 

Скъпа г-жо Ротнер, съжалявам, че ви пиша едва сега, но напоследък ми се струпаха доста неща на главата. Искахте да узнаете защо съм изразил (очевидно неточното) предположение, че имейлът за „к-е“ грешката ви е отнел не повече от 20 секунди. Е, писмата ви се четат на един дъх и сякаш „извират“ от вас, ако ми позволите подобна оценка. Бих се заклел, че говорите и пишете с невероятна бързина, че сте енергична личност, за която ежедневието никога не е достатъчно динамично. Трудно ми е да открия паузи в имейлите ви. Те подбуждат към действие, оставят ме без дъх, изпълнени са с невероятна мощ. Темпото им е бързо, дори малко нервно. Определено не пишете като човек с ниско кръвно налягане. Струва ми се, че изливате спонтанните си мисли без каквито и да е задръжки. Същевременно писмата ви се отличават с една сигурност при боравенето с езика. Очевидно умеете да подбирате думите с изключителна точност. Но щом твърдите, че въпросният имейл ви е отнел цели три минути, значи съм си създал погрешна представа за вас.

За съжаление споменахте чувството ми за хумор. Това е един тъжен аспект от моя живот. За да може да се шегува, човек би трябвало да открие в себе си поне бегла следа от остроумие. Честно казано, в момента не намирам такава и далеч не се смятам за забавен. Достатъчно е да си спомня последните дни и седмици и смехът ми секва. Но проблемите ми са лични и нямат нищо общо с нашия разговор. Независимо от всичко ви благодаря за свежата струя, която внесохте в моето ежедневие. Беше ми изключително приятно да си по-бъбрим. Като че ли не останаха повече въпроси. Все пак бих се радвал, ако отново попаднете на адреса ми. Имам само една молба – откажете се най-после от абонамента на „Лайк“. Ситуацията вече е леко изнервяща. Или очаквате да го направя вместо вас? Сърдечни поздрави, Лео Лайке.

 

 

 

40 минути по-късно

Отговор:

Скъпи г-н Лайке, трябва да ви призная нещо – „к-е“ имейлът действително ми отне не повече от двайсет секунди. Просто се подразних от вашата преценка. Не ми беше приятно да си мислите, че просто нахвърлям имейлите си. Оказахте се прав, но не исках да го разбирате по-рано. И дори (в момента) да сте изгубили чувството си за хумор, очевидно се справяте доста добре с писането на имейли. Останах силно заинтригувана от спонтанните ви разсъждения върху моята личност! Да не би да сте професор по германистика? По-здрави, енергичната Еми Ротнер.

 

 

18 дни по-късно

 

 

Относно: Здравейте

Здравейте, г-н Лайке, исках само да ви кажа, че от издателство „Лайк“ престанаха да ми изпращат списанието. Да не би да сте се намесили? Между другото можете да драснете някой ред. Например все още не съм сигурна дали сте професор. Всъщност и Гугъл не ви познава или просто се опитва да ви скрие. Наблюдава ли се някакво подобрение на чувството ви за хумор? Все пак в момента има карнавал. Едва ли ще срещнете сериозна конкуренция. Приятелски поздрав, Еми Ротнер.

 

 

Два часа по-късно

 

Отговор:

Скъпа г-жо Ротнер, радвам се, че ми пишете. Вече започвахте да ми липсвате. Бях почти твърдо решен да се абонирам за някое от изданията на „Лайк“. (Внимание, наченки на хумор!) Наистина ли търсихте името ми в Гугъл? Чувствам се поласкан. Честно казано обаче, далеч не съм очарован от идеята, че сте ме помислили за професор. Взели сте ме за някой дъртак, нали? За ужасно скучен и педантичен всезнайко. Е, не смятам да правя отчаяни опити да ви оборя, защото само ще влоша нещата. Вероятно в момента звуча като по-възрастен, отколкото съм всъщност. Позволете ми да изкажа едно подозрение – вие пишете като по-млада, отколкото сте в действителност. Между другото аз съм комуникационен консултант и асистент по психолингвистика. В момента изследваме влиянието на имейлите върху езиковото поведение и още по-интересно тяхната роля като средство за предаване на емоции. Ето защо в писмата ми понякога се промъкват научни термини, но ви обещавам, че за в бъдеще ще се въздържам.

Изживейте пълноценно карнавалното настроение! Предполагам, че вече сте си набавили сериозно количество клоунски носове и свирки. :-)

Всичко добро, Лео Лайке.

 

 

22 минути по-късно

RE:

Скъпи г-н психолингвист, нека веднъж и аз ви тествам. Как смятате, кое изречение от вашето писмо ми се е сторило най-интересно? Толкова интересно, че веднага бих ви отправила въпрос към него (ако, разбира се, не ви тествах)?

Един съвет по отношение на чувството ви за хумор – изречението „Бях почти твърдо решен да се абонирам за някое от изданията на „Лайк“ ми даде повод за надежда! Забележката „Внимание, наченки на хумор“ обаче провали всичко. Просто трябваше да я изпуснете! А и репликата за клоунските носове и свирките също не беше твърде уместна. Очевидно и двамата сме лишени от чувство за хумор. Но спокойно се доверете на способността ми да разпознавам иронията и се въздържайте от емотикони! Наистина ми е приятно да си говоря с вас. Еми Ротнер.

 

 

Десет минути по-късно

 

Отговор:

Скъпа Еми Ротнер, благодаря за съветите. В крайна сметка ще направите от мен един забавен човек. Още повече съм ви признателен за теста! Така ми давате възможност да ви покажа, че (все още) не съм се превърнал в един стар, самовлюбен професор. Ако действително бях такъв, щях да предположа, че най-интересно ви се е сторило изречението „В момента изследваме ролята на имейлите като средство за предаване на емоции“. Но съм почти сигурен, че по-скоро се вълнувате от следното: „Позволете ми да изкажа едно подозрение – вие пишете като по-млада, отколкото сте в действителност.“ Сега вероятно се чудите: по какво е познал? И още: на колко години си мисли, че съм всъщност? Така ли е?

 

 

Осем минути по-късно

RE:

Лео Лайке, вие сте същински дявол!!! Наистина трябва да изтъкнете силни аргументи в полза на твърдението, че съм по-възрастна, отколкото си личи от имейлите. Или по-точно – на колко години се представям в тях? Каква е действителната ми възраст и защо мислите така? Щом се справите с тези задачи, опитайте се да отгатнете кой номер обувки нося. Поздрави, Еми. Много е забавно с вас.

 

 

45 минути по-късно

 

Отговор:

Пишете като трийсетгодишна, но всъщност сте към четирийсет, да кажем, на четирийсет и две. По какво познах? Една жена на трийсет не следи редовно изданията на „Лайк“. Средната възраст на читателките е около петдесет. Вие обаче сте по-млада, тъй като се занимавате с интернет страници. Следователно можете да бъдете на трийсет или дори на по-малко. Но в такъв случай не бихте изпратили групов имейл на клиентите си, за да им пожелаете „весела Коледа и честита Нова година“. И още нещо – казвате се Еми, т.е. Ема. Познавам три жени със същото име и всички са над четирийсет. На трийсет никой не се представя като Ема. Така се обръщат към тийнейджърките, но вие не сте под двайсет. В противен случай щяхте да употребявате думи като „жестоко“, „готино“, „тъпо“, „яко“ и други. Освен това не бихте използвали нито главни букви, нито цели изречения. Изобщо щяхте да уплътнявате времето си далеч по-добре, отколкото да разговаряте с някакъв мним професор без чувство за хумор, и нямаше да се вълнувате какво мисли той за вашата възраст. И още нещо по повод на „Еми“ – ако една жена се казва Ема и пише като по-млада, отколкото е всъщност, защото се чувства такава, тя не би се представила като Ема, а като Еми. Нека обобщим, скъпа Еми Ротнер – пишете като трийсетгодишна, но сте на четирийсет и две. Прав ли съм? И носите 36 номер обувки. Вие сте малка, грациозна и енергична, с къса тъмна коса. Кипите от емоции, докато говорите. Така ли е? Лека вечер, Лео Лайке.

 

 

На следващия ден

 

Относно: ???

 

Скъпа г-жо Ротнер, да не ви засегнах? Вижте, изобщо не ви познавам. Как бих могъл да отгатна вашата възраст? Може би сте на двайсет, може би на шейсет. Не е изключено да сте висока метър и деветдесет и да тежите сто килограма. Вероятно носите обувки 46 номер и затова имате само три чифта, направени по поръчка. А за да си купите четвърти, е трябвало да се откажете от абонамента на издателство „Лайк“ и да поддържате доброто настроение на клиентите си с пожелания за весело изкарване на празниците. Моля ви, не се сърдете. Беше ми приятно да си представям какъв тип жена сте. Просто се опитах да поднеса предположенията си с пресилена точност. Наистина не съм искал да навлизам в личното ви пространство.

Сърдечни поздрави, Лео Лайке.

 

 

Два часа по-късно

RE:

Скъпи „професоре“, вашият хумор ми хареса. Доближава се съвсем до хроничната сериозност и затова е особено рязък!!! Ще ви пиша повече утре. Нямам търпение! Еми.

 

 

Седем минути по-късно

 

Отговор:

Благодаря ви! Вече мога да си легна спокоен. Лео.

 

 

На следващия ден

 

Относно: Лично пространство

 

Скъпи Лео, вече смятам да изпусна „Лайке“. Вие също можете да си спестите „Ротнер“. Много ми харесаха вчерашните ви имейли и ги прочетох многократно. Бих искала да ви направя комплимент. Намирам за вълнуващ факта, че сте способен да се доверите на човек, когото изобщо не познавате, не сте виждали и вероятно никога няма да видите. Не очаквате нищо от него и дори не знаете дали ще реагира адекватно. Това е напълно нетипично за един мъж и аз наистина го оценявам. Държах да ви го кажа, преди да премина към следните забележки:

1) Развили сте истинска фобия към груповите коледни имейли! На какво се дължи тя? Очевидно се чувствате смъртно засегнат, ако някой ви пожелае „весела Коледа и честита Нова година“. Затова ви обещавам, че никога повече няма да ви пращам подобни поздравления! Между другото се учудих, че можете да познаете възрастта на човек единствено от израза „весела Коледа и честита Нова година“. Ако бях написала „весела Коледа и щастлива Нова година“, щях ли да изглеждам с десет години по-млада?

2) Извинете ме, скъпи г-н психолингвист, но твърдението, че една жена не може да бъде под двайсет години, ако не употребява думи като „жестоко“, „готино“ и „яко“, ми изглежда прекалено сухарско. Не ме разбирайте погрешно – не се опитвам да ви убедя, че съм тийнейджърка. Но знае ли човек?

3) Казвате, че пиша като трийсетгодишна, но според вас една жена на трийсет не чете изданията на „Лайк“. Какво ще отговорите, ако заявя, че всъщност майка ми беше абонирана за въпросното списание? Това вече прави ли ме по-млада, отколкото изглеждам в писмата?

4) Оставям ви да помислите над тези важни въпроси. За съжаление имам уговорка. (Фирмено обучение? Урок по танци? Час за маникюр? Кафе с приятели? Изборът е ваш.)

Хубав ден, Лео! Еми.

 

 

Три минути по-късно

RE:

Е, Лео, все пак ще ви издам нещо – справихте се доста добре с номера на обувките ми. Нося 37. (Не е необходимо да ми подарявате нови, имам си достатъчно чифтове.)

 

 

Три дни по-късно

 

 

Относно: Нещо липсва

Скъпи Лео, когато не ми пишете цели три дни, чувствам следното:

1) Учудвам се. 2) Нещо ми липсва. И в двата случая не ми е приятно. Направете нещо по въпроса! Еми.

 

 

На следващия ден

 

 

Относно: Най-после изпратих!

Скъпа Еми, в своя защита ще призная, че ви пишех всеки ден. Просто не смеех да изпратя имейлите и дори ги изтривах. Стигнах до деликатен момент в нашето общуване. Въпросната Еми с 37 номер обувки, т.е. вие, постепенно грабва все повече вниманието ми, с което рискувам да прекрача границите на нормалния диалог с нея. Същата тази Еми е напълно права, когато твърди, че вероятно никога няма да се видим. Смятам за изключително благоразумна идеята да не се стига до среща между нас. В никакъв случай не искам разговорите ни да се сведат до предсказуема кореспонденция между двама самотници или безмозъчен чат.

И така, най-накрая се осмелявам да изпратя имейла, за да може въпросната Еми с 37 номер обувки да получи нещо от мен в пощенската си кутия. (Признавам, че текстът не е особено вълнуващ. Той е само част от онова, което исках да напиша.) С най-добри пожелания, Лео.

 

 

23 минути по-късно

 

RE:

Аха, значи психолингвистът Лео не иска да знае как изглежда Еми с 37 номер обувки? Не ви вярвам, Лео! Всеки мъж, който разговаря с жена, чиято външност не познава, всъщност няма търпение да я види. И то възможно най-бързо. Само така ще си даде сметка дали иска да продължи контакта си с нея. А може би греша? Поздрави, Еми с 37 номер обувки.

 

 

Осем минути по-късно

Отговор:

Защо сте толкова афектирана, Еми? Далеч не е нужно да знам как изглеждате, щом ми изпращате подобни отговори. Все едно сте пред очите ми. Дори не е необходимо човек да се е занимавал с психолингвистика, за да си направи съответните изводи. Лео.

 

 

21 минути по-късно

 

RE:

Заблуждавате се, г-н Лео. Написах имейла в най-спокойно състояние. Трябва да ме видите, когато наистина съм афектирана. Между другото наблюдавам тенденцията, че избягвате да отговаряте на въпросите ми. Така ли е? (Чудя се с каква физиономия питате последното.) Но нека се върнем към писмото, което сте на-хвърлили тази сутрин. Нещата не са ми много ясни. Ето моите наблюдения:

1) Пишете ми имейли, но не ги изпращате.

2) Започвате да се интересувате все повече от мен, с което „рискувате да прекрачите границите на нормалния диалог“. Какво значи това? Нима общуването помежду ни не се базира на взаимния интерес към една напълно непозната личност?

3) Смятате за „изключително благоразумна“ идеята никога да не се срещнем. Направо ви завиждам за страстното влечение към благоразумието!

4) Не желаете безмозъчен чат. А какво? Кои теми трябва да обсъждаме, за да не прекрачите съответните „граници“?

5) Казвате, че имейлът ви е само част от онова, което сте искали да напишете. В случай че не отговорите на зададените от мен въпроси, спокойно можете да изпратите и останалото. Радвам се на всеки ред от вас! Чета с удоволствие писмата ви. Еми.

 

 

Пет минути по-късно

Отговор:

Скъпа Еми, май ви е трудно да изразявате мислите си, без да ги подреждате в отделни точки. Така ли е? Повече по въпроса утре. Лека вечер, Лео.

 

 

На следващия ден

 

Относно: (празно)

Скъпа Еми, прави ли ви впечатление, че не знаем нищо един за друг? Изграждаме нереални образи, като се осланяме единствено на фантазията си. Задаваме въпроси, чийто чар е да не бъдат удостоени с отговор. Хобито ни е да събуждаме взаимно любопитството си и да го подхранваме, без да го засищаме напълно. Опитваме се да четем между редовете, между думите, дори между самите букви. Проявяваме болезнено усърдие да преценим правилно другия, а едновременно с това се стараем да не издаваме нищо съществено за себе си. Но какво означава „съществено“? До момента не сме разказали каквото и да било за живота си, нито една подробност от ежедневието, която би могла да бъде от значение.

Ние общуваме в празното пространство. Признахме учтиво с какво се занимаваме. На теория вие разработихте за мен красива интернет страница, а на практика аз ви направих една (погрешна) езикова психограма. С това всичко се изчерпва. Благодарение на някакво глупаво списание знаем, че живеем в един и същ голям град. Какво още? Абсолютно нищо. Около нас не съществуват други хора. Нямаме адрес, възраст или лице. Не правим разлика между ден и нощ. Не принадлежим към никоя епоха. Затворени в себе си, ние се взираме в монитора и споделяме общо хоби – взаимния интерес към една напълно непозната личност. Чудесно!

Що се отнася до мен самия, трябва да призная, че се интересувам силно от вас, скъпа Еми! Не мога да назова конкретна причина, но определено имах добър повод. Съзнавам колко абсурдно е любопитството ми. Ние няма да се видим, независимо как изглеждате, на колко години сте и каква част от неизчерпаемия си виртуален чар ще проявите при една евентуална среща. Не е важно дали ще открия същото остроумие от писмата ви в гласа, в очите или в ъгълчетата на устните ви. Моят безумен интерес е подхранван единствено и само от пощенската кутия. Всеки опит да бъде пренесен в реалността би бил обречен на провал.

Ето че трябва да ви задам и ключовия въпрос. Сигурна ли сте, че искате да продължавам да ви пиша? (Този път бих се радвал на ясен отговор.) Всичко най-добро, Лео.

 

 

21 минути по-късно

RE:

 

Скъпи Лео, прекалено много информация наведнъж! Очевидно разполагате с доста свободно време през деня. Или и то се брои за работа? Получавате ли някакъв бонус за него? Приспадате ли го от данъците? Знам, че имам остър език. Но само когато пиша или съм несигурна. Лео, вие ме карате да се чувствам така. Едно обаче е сигурно – искам да продължавате да ми пишете, стига да не ви затруднявам. И ако не съм била достатъчно ясна, ще опитам още веднъж: искам имейли от лео! имейли от лео! имейли от лео! копнея за имейлите на лео!

 

А сега трябва непременно да ми разкажете кой е „добрият повод“ за интереса ви към мен. Изобщо не знам за какво говорите, но успяхте да събудите любопитството ми. С най-сърдечни пожелания, Еми.

(P.S. Имейлът ви беше невероятен! Без капчица хумор, но направо невероятен!)

 

 

Два дни по-късно

 

Относно: Весела Коледа

 

Скъпа Еми, реших да скъсам с установената ни практика и да споделя нещо от моя живот. Тя се казваше Марлен. Само допреди три месеца щях да използвам сегашно време, но днес нещата стоят другояче. След пет години настояще без бъдеще най-сетне се помирих с общото ни минало. Ще ви спестя подробностите от връзката ни. Най-хубавото в нея винаги беше новото начало. С Марлен страстно обичахме да започваме на чисто и го правехме на всеки няколко месеца. И двамата мислехме, че сме открили „голямата любов на живота си“, но не и докато бяхме заедно. Чувствахме се така само когато за пореден път се опитвахме да се сдобрим.

През есента се стигна дотам, че тя си намери друг – мъж, с когото искаше да споделя ежедневието си, а не просто да се вижда с него от време на време. (Странното е, че той беше пилот от испанска авиокомпания, но нека не коментираме.) Когато научих, осъзнах, че Марлен е жената на моя живот. Бях длъжен да направя всичко, за да не я загубя.

В продължение на няколко седмици действително полагах неимоверни усилия в тази посока. (Отново смятам да ви спестя подробностите.) Тя бе склонна да даде последен шанс на връзката ни и двамата решихме да прекараме коледните празници в Париж. Като пълен идиот (няма да се разсърдя, ако ми се присмеете, Еми) смятах да поискам ръката ѝ. Тя чакаше единствено завръщането на „испанеца“, защото се чувстваше длъжна да му разкрие истината за мен и пътуването до Париж. Ситуацията не ми харесваше особено и стомахът ми се свиваше при мисълта за Марлен и пилота. Беше 19 декември.

По-късно същия ден получих катастрофален имейл (тя дори нямаше смелостта да ми се обади), който гласеше: „Лео, няма да се получи. Не мога, Париж ще бъде поредната заблуда. Моля те, прости ми!“ Или нещо от сорта. (Всъщност точно така пишеше.) Веднага ѝ изпратих следното съобщение: „Марлен, искам да се оженя за теб! Твърдо съм решен да го направя. Копнея да бъдем заедно завинаги. Вече знам, че съм способен на това. Ние сме създадени един за друг. Довери ми се за последен път. Моля те, нека обсъдим всичко в Париж. Не ми отказвай.“

После зачаках отговор. Изминаха цели три часа. Междувременно на всеки двайсет минути се опитвах да се свържа с нея, но попадах единствено на гласовата поща. Прочетох старите ни любовни писма, които бях запазил на компютъра, и разгледах снимките от многобройните ни помирителни пътувания. След това се втренчих като обезумял в монитора. Мислех си, че бъдещето ми с Марлен, изобщо целият ми живот отсега нататък, зависи от краткия, безмилостен сигнал при получаване на нов имейл, от малкото смехотворно писъмце, което се надявах да се появи на екрана.

Дадох си срок до девет вечерта. Ако Марлен не се свържеше с мен дотогава, Париж и последният ни шанс да се съберем отново щяха да бъдат безвъзвратно изгубени. Точно в 20:57 ч. чух дългоочаквания сигнал. Бях получил нов имейл (тръпки преминаха по цялото ми тяло, сърцето ми заби като лудо). Затворих за миг очи и се опитах да събера последните жалки остатъци от позитивното си мислене. Концентрирах цялата си енергия върху жадуваното писмо от Марлен. Ние двамата в Париж. Завинаги заедно. Погледнах екрана, влязох в пощенската си кутия и прочетох: „Еми Ротнер ви желае весела Коледа и честита Нова година.“

Толкова за моята „фобия към груповите коледни имейли“. Приятна вечер, Лео.

 

 

Два часа по-късно

RE:

Скъпи Лео, историята ви е изключително интересна. Най-много ми хареса краят. Чувствам се направо горда от моята съдбоносна намеса. Би трябвало да сте наясно, че току-що разкрихте нещо извънредно лично на своя въображаем събеседник. Написаното беше типично във ваш стил. В момента съм прекалено уморена, за да отговоря адекватно, но утре ще получите обстоен анализ. С отделни точки и всичко останало. Лека нощ и сладки сънища. Препоръчвам ви да не сънувате Марлен. Еми.

 

 

На следващия ден

 

 

Относно: Марлен

Добро утро, Лео. Ще ми позволите ли да бъда напълно откровена?

1) Явно сте от типа мъже, които проявяват интерес към една жена само в началото и в края на връзката – когато искат да я спечелят и малко преди окончателно да я загубят. Периодът между началото и края, т.е. времето, което прекарват заедно, е твърде скучен или ангажиращ за вас. А може би и двете? Така ли е?

2) Като по чудо (този път) сте се отървали от брака, но за да измъкнете вашата едва ли не бивша приятелка от леглото на испанския пилот, очевидно сте били готов да застанете пред олтара. Последното не говори за голямо уважение към брачния обет. Не мислите ли?

3) Вече имате един брак зад гърба си. Права ли съм?

4) Представям си съвсем ясно как, потънали в самосъжаление, четете любовни писма и разглеждате стари снимки, вместо да покажете на любимата си, че все още имате чувства към нея и сте готов на сериозна стъпка.

5) Точно тогава в пощенската кутия, от чието съдържание зависи целият ви живот, се появява моят съдбоносен имейл. Смятам, че във възможно най-подходящия момент съм изрекла онова, което Марлен е искала да ви каже от години: лео, всичко свърши. всъщност никога не е започвало! Или с други думи, по-поетично и с повече настроение: „Еми Ротнер ви желае весела Коледа и честита Нова година.“

6) Но вие, скъпи Лео, правите един внушителен жест – отговаряте на Марлен. Поздравявате я за решението ѝ. марлен, права си, всичко свърши, защото никога не е започвало! Или иначе казано, по-енергично и с повече сила: „Скъпа Еми Ротнер, изобщо не се познаваме, но все пак ви благодаря за сърдечния и изключително оригинален групов имейл! Обожавам такива имейли, особено когато са предназначени за група, към която не принадлежа. Приятелски поздрави, Лео Лайке.“ Учудва ме колко добре понасяте загубите, скъпи Лео. С благородство и стил.

7) Ето че и аз трябва да ви задам ключовия въпрос – сигурен ли сте, че искате да продължавам да ви пиша? Желая ви хубава сутрин, Еми.

 

 

 

Два часа по-късно

 

Отговор:

Добър ден, Еми!

1) Не смятам, че трябва да се чувствам виновен заради някакъв мъж, който ви е разочаровал по елегантния начин, описан от вас. Не си мислете, че ме познавате толкова добре! (На този етап това е напълно невъзможно.)

2) Що се отнася до моята готовност да сключа брак с Марлен, мога единствено да повторя, че се чувствам като „пълен идиот“. Но очевидно това не е достатъчно за саркастичната и морализаторски настроена Еми с 37 номер обувки. С мълнии в очите и пяна на уста тя продължава да сипе нападки в защита на брачния обет.

3) Съжалявам, но до момента не съм бил женен! А вие? Според мен няколко пъти. Така ли е?

4) Тук отново говорите за мъжа от първа точка, на когото ви напомням. Той предпочита да чете любовни писма, които не са издържали проверката на времето, вместо да докаже истинската си любов към вас. А може би в живота ви е имало и други такива мъже?

5) Да, в момента, в който получих вашите коледни поздравления, разбрах, че съм изгубил Марлен.

6) Еми, отговорих на коледния ви имейл, за да разсея мрачните си мисли. Все още гледам на общуването с вас като част от терапията за преодоляване на раздялата с Марлен.

7) Да, продължавайте да ми пишете! Излейте цялото си разочарование от мъжкия пол. Бъдете все така самодоволна, цинична и злорада. И ако ви олекне поне малко, значи моят имейл адрес е изпълнил функцията си. Ако не, просто абонирайте себе си (или вашата майка) отново за „Лайк“ и се откажете от „Лайке“. Приятен следобед, Лео.

 

Единайсет минути по-късно

RE:

Ох, май ви засегнах. Изобщо не съм го искала. Очаквах, че ще понесете критиката, но очевидно съм ви надценила. По-добре е да не казвам нищо повече. Лека нощ, Еми.

P.S. Към трета точка – сключвала съм брак само веднъж. И все още съм омъжена!

 

 

 

Продукт на седмицата

 

Книги временно не предлагаме

 За неопределено време сайтът няма да продава книги.

Количка

Количката е празна.

Бърз достъп

                 

 Facebook стрийм - вижте тук

Търсете

Вход