Автори - Станислав Стратиев

представя книгите на Станислав Стратиев ТУК.

Продавам дом, градина, черешови дръвчета, старо легло, маса, три стола, стенно килимче, писма от казармата, сватбени снимки, спомени за куче и пеперуди, детско барабанче от 1947 година, желязна шейна, есенни храсти, бичкия, песен на майка ми, стогодишна лоза, слънце от детството, лятна тъмнина, скарлатина, абитуриентски костюм от 1959 година, залез над Люлин, момиче в Борисовата градина, един час в 275-a аудитория, баскетболен мач в зала "Сливница", кестени, стара пишеща машина, глупава любов, зимни ябълки, летни трамваи, сняг до пояс през 1949 година, първата ми тетрадка с ченгелчета, капан за мишки, напукани циментови стъпала, прогнили тараби, смях в двора, мечти на гимназист, среднощно прекачване през прозореца, гледка към Копитото, детски пеленки от 1968 година, ръка и рамо на скъп човек, звън на камбана, заровен до половината праз, предчувствие за щастие, безвъздушност, хвърчило с канап. София. Вечер.
След средата на месеца - Монреал, Канада, пощенска кутия 15347XM. До поискване.

1992

Станислав Стратиев е роден на 9 септември 1941 година в София. Завършва българска филология в Софийския университет. Работи във вестниците "Народна младеж" (1964-1968) и "Стършел" (1968-1975). През 1969 година излиза първата му книга - "Самотните вятърни мелници". След нея излизат "Дива патица между дърветата" (1972), "Кратко слънце" (1977), "Диви пчели" (1977)...

Цветовете играят по-голяма роля, отколкото изглежда на пръв поглед... В "Кратко слънце" тоновете и багрите са различни от тоновете и багрите в "Самотните вятърни мелници" и "Дива патица между дърветата". Зеленото в началото на "Кратко слънце" беше зелено на зимни ябълки и на вишни, които растат в един абсолютно тъмен двор, двор влажен, без капка слънце, заграден с порутени стени. Това не беше нормалното зелено, беше болезнено зелено. Цветовете на шипката в "Диви пчели" са ярки, викащи, имат цвета на кръвта...

Станислав Стратиев е автор на популярни филмови сценарии. Дебютът му в игралното кино е през 1974 година с "Пазачът на крепостта", заснет от Милен Николов. Други филми по негови сценарии са "Кратко слънце" (1979), "Слънце на детството" (1981), "Оркестър без име" (1982), "Равновесие" (1983)...

През февруари 1974 година в Сатиричния театър е премиерата на "Римска баня". Пиесата има голям успех, а театърът кани автора да стане негов драматург. На сцената на Сатиричния театър са поставени за първи път "Сако от велур" (1976), "Рейс" (1980), "Максималистът" (1984), "Животът, макар и кратък" (1986), "Балкански синдром" (1987), "Мамут" (1990), "От другата страна" (1993), "Зимните навици на зайците" (1996).

Бил съм щастлив в този театър. Най-напред като зрител, като един от щастливците, намерили билетче и вече омагьосани от тази ярка, безпощадна и весела магия, наречена Сатиричен театър. А после и като един от тези, които участват в магията, в нейното създаване или разваляне, това други ще кажат. Но съм бил щастлив. Този театър за мен е като дом. В него се чувствам спокоен, в него са близките ми хора, в него проходих и пораснах. Струва ми се, че никога не мога да му дам толкова колкото той ми даде. Но не е и нужно, както човек не прави такива сметки за родния дом, той просто го обича и живее в него и това е достатъчно... Човек не може без дом.

Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.

Всеки войник носи в раницата си маршалски жезъл.
И крачи с нея през света.
Но един ден, един прекрасен ден от есента, изпълнен със замислена светлина и тиха меланхолия, осветен от пожара на червените и жълти гори, трептящ от падащите есенни листа, ние стигаме края на нашия поход.
Тежи ли раницата на гърба ни?
И какво има в нея?
Има ли любов и омраза, тичат ли в нея деца и свива ли се сърцето ни от болка за тях?
Има ли срещи, раздели, малки гари, затрупани с листа, грееща светлина на родния дом, казани и неказани думи? Вътре ли е умората след работа, чашата розово вино, острият нож, твоят враг там ли е?
Или в раницата има само един маршалски жезъл?
И ние отдавна сме се сраснали с раницата, тя се е превърнала в гърбица с форма на маршалски жезъл?
И вървим по пътищата на живота и гоним Михал?
Сега е лято, но сезоните се сменят, маршале!...

1975

Източник на текста и снимката: Официалният сайт на Станислав Стратиев